НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

Изх.№ 91-01-7 от 20.01.2000 г. относно разсрочването на вземанията от общественото осигуряване
                                                                                                

            Във връзка с прилагането на Кодекса за задължително обществено осигуряване (КЗОО) от 1.01.2000 г. (ДВ, бр. 110 от 1999 г.) по отношение разсрочването на вземанията на фондовете на държавното обществено осигуряване и в допълнение към указания № 91-01-17 от 6.11.1997 г. и № 91-01-140 от 27.07.1998 г. следва да се има предвид следното:
1. От 1.01.2000 г. при изключителни случаи по време на материални затруднения разсрочване плащането на вземанията на фондовете на държавното обществено осигуряване се извършва, както следва:
- от надзорния съвет на Националния осигурителен институт по предложение на управителя на Националния осигурителен институт;
- за вземания в размер над 100 000 лв. за срок до 3 години съгласно чл. 36, т. 6 от КЗОО;
- от управителя на Националния осигурителен институт - за вземания от 10 000 до 100 000 лв. за срок до 3 години съгласно чл. 37, ал. 5, т. 6 КЗОО;
- от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт - за вземания до 10 000 лв. за срок до една година съгласно чл. 116 от КЗОО.
Исканията за разсрочване на вземанията на фондовете на държавното обществено осигуряване се правят пред териториалното поделение на Националния осигурителен институт или комплектуваната с всички необходими документи преписка се изпраща в Националния осигурителен институт.
2. Разсрочването на вземанията на фондовете на държавното обществено осигуряване от ръководителите на териториалните поделения на Националния осигурителен институт съгласно чл. 116 от Кодекса за задължително обществено осигуряване също се извършва след преценката на финансово-икономическото състояние на осигурителя и въз основа на същите документи, които се представят в Националния осигурителен институт за разглеждане на искания за разсрочване на вземания над 10 000 лв.
Освен преценка за финансово-икономическото състояние на осигурителя задължително условие, за да бъдат разсрочвани задълженията, е внасянето на текущите осигурителни вноски.
3. Към исканията за разсрочване на задълженията на осигурители, финансирани от общинските бюджети, следва да бъде приложено решение от заседание на общинския съвет, на което искането е разгледано и предложеният погасителен план е одобрен.
4. Мотивираното становище на териториалното поделение на Националния осигурителен институт по искането на длъжника за разсрочване на вземанията на държавното обществено осигуряване следва да съдържа информация за периода, за който задължението е установено, и за внасянето на дължимите осигурителни вноски съгласно чл. 6, ал. 10 от КЗОО.
Съгласно Решение № 70 на надзорния съвет на Националния осигурителен институт от 3.12.1999 г. исканията за разсрочване следва да се приемат в териториалните поделения на Националния осигурителен институт само при условие, че осигурителят е внесъл 10 на сто от общия размер на задължението.
 
                                                                                                

      НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

Изх.№ 26-00-392 от 15.11.2000 г. относно осигурителните вноски при получаване на различни видове доходи
                                                                                                

            Когато през месеца работещите по трудови правоотношения са получили при един работодател трудово възнаграждение, парично обезщетение за временна неработоспособност или за бременност и раждане и суми от средствата за социални разходи, осигурителни вноски се дължат върху сбора им, но върху не повече от 10-кратния размер на минималната работна заплата, установена за страната. Ако полученото трудово възнаграждение е по-голямо от 10-кратния размер на минималната работна заплата, вноски се изчисляват и внасят само върху трудовото възнаграждение, като размерът на възнаграждението се ограничава. В този случай осигурителни вноски върху размера на паричното обезщетение и сумите, получени от средствата за социални разходи не се дължат. Когато трудовото възнаграждение е по-малко от 10-кратния размер на минималната работна заплата, разликата до този размер се допълва с паричното обезщетение за временна неработоспособност или за бременност и раждане и с изплатените суми от средства за социални разходи.
При подаване на декларация, образец № 1 "Данни за осигуреното лице", съгласно Инструкция № 1 на Националния осигурителен институт от 11 февруари 2000 г. за събиране на данни от осигурителите за осигурените при тях лица и от самоосигуряващите се лица, сумите следва да се попълват по гореизброения ред.
 
                                                                                                

      НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

Изх. № 26-00-96 от 6.04.2000 г. относно осигуряването на съдружниците в търговските дружества
                                                                                                

            На основание чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и български граждани на работа в чужбина (ДВ, бр. 21 от 2000 г.) задължението за осигуряване на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 - 4 от Кодекса за задължително обществено осигуряване (КЗОО), възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Според чл. 1, ал. 2 от същата наредба започването на дейността, нейното прекъсване, възобновяване или прекратяване се установяват с декларация, подадена до териториалното поделение (ТП) на Националния осигурителен институт и подписана от осигурения.
Във случая осигуряването на лицата, регистрирани като съдружници в дружеството, се осъществява въз основа на подадената от тях декларация в съответното ТП на НОИ. Следователно лицата, които не упражняват трудова дейност в дружеството не подлежат на социално осигуряване.
На основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) лицата, регистрирани като съдружници в търговски дружества, подлежат на здравно осигуряване. Във случая, ако съдружниците получават само дивиденти и не подлежат на здравно осигуряване на основанията по чл. 40, ал. 1, т. 1 - 13 ЗЗО, те следва да се осигуряват по т. 14, т. е. 6 на сто върху деклариран доход от 2 до 10 минимални работни заплати.
 
                                                                                                

      НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

Изх.№ 04-01-186 от 18.04.2000 г. относно осигуряването на едноличните търговци - пенсионери
                                                                                                

            Съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина задължението за осигуряване на едноличните търговци, съдружници в търговските дружества, собственици на ЕООД, частни земеделски стопани, лица, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, и докторантите възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за задължително обществено осигуряване (КЗОО) едноличните търговци задължително се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт. Размерът на осигурителната вноска е 32 на сто върху заявен осигурителен доход от две до десет минимални работни заплати за страната. По свой избор лицата могат да се осигуряват за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест. В този случай размерът на осигурителните вноски е 35 на сто върху избрания осигурителен доход. Въз основа на годишната данъчна декларация се определя окончателният размер на осигурителния доход. В осигурителната книжка се вписват осигурителният стаж, осигурителният доход, направените осигурителни вноски и изплатените парични обезщетения. Осигурителната книжка се заверява от длъжностното лице на териториалното поделение на НОИ. Въз основа на заверения осигурителен стаж в осигурителната книжка, на основание чл. 102 от Кодекса за задължително обществено осигуряване, може да се поиска преизчисление на пенсията за придобит осигурителен стаж след пенсиониране.
 
                                                                                                

      НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

Изх. № 26-00-128 от 5.05.2000 г. относно осигурителните вноски върху авторските възнаграждения
                                                                                                

            Съгласно чл. 9, ал. 1 от Кодекса за задължително обществено осигуряване осигурителни вноски се дължат за всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност. Авторските възнаграждения се получават в резултат на отстъпени права за използване на произведението като обекти на правна закрила по Закона за авторското право и сродните му права, поради което върху тях не се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване.
Здравноосигурителни вноски върху получените авторски възнаграждения се дължат от страна на самите автори или от техните наследници на основание чл. 40, ал. 14 от Закона за здравното осигуряване в случаи, че те не подлежат на осигуряване по т. от 1 до 13 на същия член.
За така внесените здравноосигурителни вноски ежемесечно се подават данни с декларация обр. 1, утвърдена с Инструкция № 1 за събиране на данни от осигурителите за осигурените при тях лица и от самоосигуряващите се лица (ДВ, бр. 14 от 2000 г.). В случая декларация обр. 1 се попълва само част Б "Здравно осигуряване".
 
                                                                                                

      НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

Изх. № 91-01-128 от 14.07.2000 г. относно промените в социалното осигуряване след месец юли 2000г.                                                                                         

            1. Във връзка с обнародването в ДВ, бр. 55 от 2000 г. Решение № 5 от 29 юни 2000 г. на Конституционния съд, уведомяваме, че с горепосоченото решение:
 
I. Се обявява за противоконституционна разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от Кодекса за задължително обществено осигуряване само по отношение на работещите пенсионери, включени в кръга на задължително осигурените лица по този законов текст. На основание това решение, разпоредбата на чл. 4, ал. 3 ще се прилага за всички, посочени в т. 1, 2, 4 и 5 лица, с изключение на упражняващите трудова дейност, изброени категории, които са пенсионери.
Конституционният съд не е уточнил кои точно пенсионери не подлежат на задължително осигуряване, поради което следва да се прилага решението спрямо всички пенсионери (за справка - само пенсионерите с пенсия за изслужено време и старост, а сега пенсионери за осигурителен стаж и възраст се осигуряваха по свое желание по действалото до 1.01.2000 г. законодателство). Предвид това, че вече не съществува нормативно задължение за осигуряване за пенсионерите, текстът не следва да се тълкува в смисъл, че задължително не следва да се осигуряват, а че осигуряването ще се осъществява само по желание на пенсионера. Като аргумент за провеждането на самоосигуряването на упражняващите трудова дейност пенсионери от посочените в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4 и 5 категории, ни служи както ал. 4 на чл. 4, която предвижда осигуряване по избор на лицето за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест, така и мотивите на решението на Конституционния съд, в което изрично е записано, че тези пенсионери, "... ако имат намерение да увеличат размера на пенсията си, те биха могли да правят осигурителни вноски по свое желание". В този случай за да приемем че е налице желание от страна на пенсионера за осигуряване само за инвалидност за общо заболяване, за старост и за смърт или за всички, посочени в ал. 4 на чл. 4 рискове, достатъчно за териториалното поделение на НОИ е внасянето на осигурителните вноски и подаването на декларация с данни за осигуреното лице на основание Инструкция № 1 на НОИ.
Следва да се има предвид разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от Закона за Конституционен съд, съгласно който решенията на съда се обнародват в Държавен вестник и влизат в сила 3 дни след обнародването им. В същия смисъл е и Решение № 22 от 31.12.1995 г., по конст. дело № 25/95 г. на Конституционния съд, съгласно което обявеният за противоконституционен закон престава да действа занапред. Предвид гореизложеното обявените за противоконституционни разпоредби не се прилагат в конкретния случай от 11 юли 2000 г. - 3 дни след обнародването в ДВ на 7 юли 2000 г.
2. С решението си Конституционният съд обявява за противоконституционна разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 3 от КЗОО, което означава, че докторантите не подлежат на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, считано от 11 юли 2000 г.
3. С Решението си Конституционният съд установява несъответно на чл. 74, т. 4 и 5 от Кодекса за задължително обществено осигуряване с разпоредбите на чл. 5, ал. 2 от Конвенции № 37 и 38 на Международната организация на труда. Съобразявайки несъответствието с международноправните разпоредби (които сме длъжни да прилагаме след ратификацията им), след 11 юли 2000 г. за придобиване на право на пенсия за лица над 30-годишна възраст необходимият осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането е 5 години.
 
II. Със Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, обнародван в ДВ, бр. 51 от 2000 г. се създаде (с параграф 6) нов чл. 259а с две алинеи със следното съдържание:
 
"Чл. 259а (1) Длъжностно лице, което разреши изплащането на възнаграждения, без да са внесени всички дължими задължителни осигурителни вноски, ако невнесеното е в големи размери, се наказва с лишаване от свобода до три години.
(2) В случаите по ал. 1 деецът не се наказва, ако до приключването на съдебното следствие в първоинстанционния съд изпълни изцяло задължението си заедно с дължимите лихви."
Задължението, което произтича за длъжностните лица от териториалните поделения на НОИ (юрисконсулт, а в случай че няма - началник отдел "ОПКО") е да сезират прокурора, когато по реда, предвиден в Кодекса за задължително обществено осигуряване, е констатирано при проверка изплащане на възнаграждения от осигурителя (по трудови правоотношения или без трудови правоотношения, без да са внесени всички дължими задължителни осигурителни вноски, но само в случаите, в които невнесеното е в големи размери. Всички тези условия трябва да са налице кумулативно, т. е. наличието само на едно от тях не е достатъчно. В Наказателния кодекс няма изрична разпоредба, която да определи по смисъла на този текст какво означава "големи размери", поради което следва да се прилага Тълкувателното решение № 1 от 30.10.1998 г. по тълк. н. д. № 1/98 г., ОСНК относно понятието "големи размери". С това решение Върховният касационен съд, ОСНК решава, че: ".... при определяне на признака "големи размери" за различните видове престъпления, ако друго не е посочено в закона, критерият е паричната равностойност на предмета на престъплението, която надхвърля седемдесет пъти, установената в страната минимална работна заплата."
Нормативните актове влизат в сила три дни след обнародването им, ако в тях не е упоменато друго. В конкретния случай изменението на Наказателния кодекс влиза в сила от 27 юни 2000 г. и на основание чл. 14 от Закона за нормативните актове има действие за в бъдеще. Разпоредбата на чл. 259а от НК следва да се прилага само за деянията, извършени от 27 юни 2000 г. нататък, но не и за деяния, извършени преди тази дата, но констатирани при проверки след влизане в сила на нормативната разпоредба. Предвид задължителното условие за да бъде едно лице подведено под наказателна отговорност, деянието да е извършено виновно, уведомяваме, че органите на НОИ не следва да се произнасят по въпроса за вината.
 
                                                                                                

      НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

Изх.№ 04-01-640 от 19.07.2000 г. относно внасянето на здравноосигурителните вноски при незаконно уволнение
                                                                                                

            1. За времето, през което работниците или служителите не са работили поради неправилно недопускане на работа, те получават обезщетения в размер на брутното трудово възнаграждение за съответната длъжност за целия период, през който не са били допуснати на работа (чл. 213 от Кодекса на труда). Върху това обезщетение се дължи здравноосигурителна вноска на основание чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване.
2. Когато работниците и служителите са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи, те получават обезщетение в размер на брутното им трудово възнаграждение, но за не повече от 6 месеца (чл. 225 от Кодекса на труда). За този период здравноосигурителната вноска се дължи на основание чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване. За времето след посочения период, в случай че лицата не подлежат на здравно осигуряване на основание от т. 1 до т. 13 на чл. 40, ал. 1 на Закона за здравното осигуряване, те следва да внасят вноските си на основание т. 14 от посочената разпоредба.
3. За лицата по чл. 10, ал. 2, т. 6 и 7 от Кодекса за задължително обществено осигуряване здравноосигурителни вноски се дължат на основание чл. 40, ал. 1, т. 10 от Закона за здравното осигуряване, тъй като те са лица, задържани под стража или лишени от свобода. Вноските се внасят чрез съответното ведомство и са за сметка на републиканския бюджет.
4. На трудоустроените и бременните работнички и служителки, в случай че не са настанени на подходяща работа, се изплащат обезщетения в размер на брутните им трудови възнаграждения от деня, в който те получават предписанието за трудоустрояване, до неговото изпълнение (чл. 217 от Кодекса на труда). За тези лица здравноосигурителни вноски се дължат на основание чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване.
 
                                                                                                

      НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

Изх.№ 94-Д-80 от 21.07.2000 г. относно преизчисляването на пенсиите за придобит осигурителен стаж след пенсиониране
                                                                                                

            Съгласно разпоредбата на чл. 102 от Кодекса за задължително обществено осигуряване лицата, на които е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или за инвалидност поради общо заболяване, могат да поискат преизчисляване на пенсията за придобит осигурителен стаж след пенсионирането. Преизчисляването на пенсията се извършва по реда на чл. 70, съответно чл. 75 - 77, ако това е по-благоприятно за лицето.
С чл. 21 от Наредбата за пенсиите (НП) се уточнява начинът, по който се преизчислява пенсията по реда на чл. 102 КЗОО. Съгласно чл. 21, ал. 1 от Наредбата за пенсиите преизчисляването на пенсията по реда на чл. 102 КЗОО за осигурителен стаж, придобит след пенсионирането, се извършва по заявление на пенсионера не повече от веднъж в една календарна година.
На основание чл. 21, ал. 2 от Наредбата за пенсиите при представяне на осигурителен доход за стажа, придобит след пенсионирането, се определя нов размер на пенсията, ако това е по-благоприятно за лицето. Този текст урежда хипотезата на определяне нов размер на пенсията при представяне и на дохода за осигурителния стаж, придобит след пенсионирането, поради което лицата могат да упражнят тази правна възможност не повече от веднъж в една календарна година. Новият размер за пенсиите за осигурителен стаж и възраст се определя при спазване разпоредбите на чл. 70, ал. 4, т. 2 и ал. 5 КЗОО.
Преизчисляване на пенсията по реда на чл. 102 КЗОО и чл. 21 НП могат да поискат и лицата, на които е отпусната пенсия до 31.12.1999 г., независимо от това кога е положен осигурителният стаж, придобит след пенсионирането - преди или след 1 януари 2000 г.
Предвид изложеното, за да бъде преизчислена пенсията по реда на чл. 21, ал. 2 от Наредбата за пенсиите от осигурителния доход за стажа, придобит след пенсионирането, както и за да бъде зачетен трудовият стаж, положен след пенсионирането, е необходимо да се представи в съответното районно управление "Социално осигуряване" заявление, придружено с удостоверение образец УП-2 за трудово възнаграждение и удостоверение образец УП-30 за трудов стаж.
 
                                                                                                

      НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

Изх 04-01-759 от 20.09.2000 г. относно получаването на социална пенсия с друг вид пенсия
                                                                                                

            От 1 януари 2000 г. влезе в сила Кодекс за задължително обществено осигуряване, който отмени Закона за пенсиите. В кодекса няма разпоредба, която да забранява едновременно получаване на социална пенсия за инвалидност с друг вид пенсия. Съгласно чл. 101, ал. 3, в сила от 1 август 2000 г., при право на повече от една пенсия се получава по избор една от пенсиите в пълен размер и 50 на сто от останалите. Когато една от пенсиите е социална пенсия за инвалидност, тя се изплаща в размер 25 на сто.
За да се отпусне социална пенсия за инвалидност в размер 25 на сто като втора пенсия, трябва да се подаде заявление в районното управление "Социално осигуряване", към което да се приложи експертно решение на ТЕЛК, с което се потвърждава втора група инвалидност. Старото експертно решение на ТЕЛК не може да послужи като основание за отпускане на социална пенсия за инвалидност.
 
                                                                                                

      НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

Изх.№ 91-01-240 от 18.10.2000 г. относно промените в плащането на обезщетения за временна неработоспособност и майчинство
                                                                                                

            Във връзка с прилагането на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване (ДВ, бр. 64 от 2000 г.), в сила от 8.08.2000 г., даваме следните указания за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност и за бременност и раждане:
 
1. С § 10 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване е направено допълнение на чл. 41, ал. 1, който придобива следното съдържание:
"Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени осигурителните вноски за периода от 6 календарни месеца, прехождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението."
При условията и в размера на паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчисляват и изплащат паричните обезщетения и за: санаторно курортно лечение и при належащ медицински преглед или следване; карантина; отстраняване от работа по предписание на здравните органи; гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната или в чужбина на болен член от семейството над 18-годишна възраст; гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната или в чужбина на болно дете до 18-годишна възраст; гледане на дете под карантина до 18-годишна възраст, болно от заразна болест; гледане на болно дете до 3-годишна възраст, настанено в заведение за болнична помощ заедно с осигурения; гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина.
Дневното парично обезщетение за бременност и раждане се изчислява в размер 90 на сто от среднодневното възнаграждение или осигурителния доход, определени по чл. 41 от КЗОО. Това обезщетение не може да бъде по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, и по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението.
С изменението на чл. 41, ал. 1 от КЗОО се създава основание дневното парично обезщетение за временна неработоспособност само поради трудова злополука и професионална болест да не се ограничава до среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението. Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради трудова злополука и професионална болест се изчислява в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени осигурителните вноски за периода от 6 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Парични обезщетения в тези размери се изплащат, когато лицата са станали неработоспособни поради трудова злополука и професионална болест и са изпратени от здравните органи на санаторно-курортно лечение. По този ред от 8.08.2000 г. могат да се изчисляват и изплащат паричните обезщетения на лицата, заварени в отпуск за временна неработоспособност поради трудова злополука и професионална болест към тази дата.
 
2. С § 11 от Закона за изменение и допълнение на КЗОО чл. 42, ал. 2 се изменя така:
"(2) Когато временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест е настъпила до 2 месеца от прекратяването на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 75 календарни дни. В тези случаи паричното обезщетение не се изплаща на лица, които получават пенсия или обезщетение за оставане без работа, изплащано по Кодекса на труда, Закона за държавния служител, Закона за висшето образование, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за Министерството на вътрешните работи."
Обезщетенията за оставане без работа се изплащат на основание:
- чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда - при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращение в щата, намаляване обема на работа и спиране на работата за повече от 30 дни работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективния трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок;
 
- чл. 106, ал. 2 от Закона за държавния служител - при закриване на администрацията, в която е назначен държавният служител, или при съкращаване на длъжността държавният служител има право на обезщетение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 2 месеца;
 
- чл. 134, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България - при отмяна на освобождаването от съда кадровият военнослужещ има право на обезщетение в размер на месечното му възнаграждение, но за не повече от 6 месеца;
 
- чл. 263 от Закона за Министерството на вътрешните работи - при незаконно освобождаване от служба и в случаите на отстраняване от длъжност по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, когато наказателното преследване спрямо отстранените служители бъде прекратено или те бъдат оправдани, или при отпадане на основанието за отстраняването им, държавните служители - офицери, сержанти или граждански лица, имат право на обезщетение в размер на брутното им трудово възнаграждение, получено преди освобождаването, за времето, през което са останали без работа, но за не повече от 6 месеца;
- чл. 58, ал. 3 от Закона за висшето образование - членовете на академичния състав, когато не може да им се осигури изпълнението на преподавателска дейност и не съществуват възможности за прехвърляне или преквалификация в друга сродна научна дисциплина, получават обезщетение в размер на трудовото си възнаграждение до изтичане на трудовия им договор, но не повече от 12 месеца след освобождаването им.
Когато временната неработоспособност е настъпила в 2-месечния срок от прекратяване на трудовия договор или осигуряването и през това време лицата получават обезщетение за оставане без работа, ако неработоспособността продължава, парично обезщетение за временна неработоспособност се изплаща само за остатъка до 75 календарни дни.
В случаите, в които временната неработоспособност е настъпила преди прекратяване на трудовия договор или осигуряването, парично обезщетение се изплаща в срока по чл. 42, ал. 1 от КЗОО - от първия ден на настъпването до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.
Не се изплащат парични обезщетения за временна неработоспособност по реда на чл. 42, ал. 2 на лицата, които получават пенсия. За обстоятелството, че получават пенсия, лицата следва да уведомят осигурителя, а самоосигуряващите се - съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.
3. С извършената с § 1, т. 4 от Закона за изменение и допълнение на КЗОО промяна на чл. 4, ал. 4 от КЗОО е отменено правото на лицата, които упражняват дейност без трудово правоотношение и получават възнаграждение, равно или по-голямо от минималната работна заплата, установена за страната, да се осигуряват по свое желание за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест. Когато тези лица са заварени във временна неработоспособност поради общо заболяване към 8.08.2000 г., паричните обезщетения се изплащат за срока на неработоспособността, но за не повече от срока на договора. Паричните обезщетения при бременност и раждане за тези лица се изплащат в сроковете по чл. 50, ал. 1 КЗОО (до 135 календарни дни), а когато са заварени в отпуск - по чл. 164 и 165 от Кодекса на труда, паричните обезщетения за отглеждане на малко дете се изплащат до изтичане на определените срокове.
На лицата, които получават пенсия или обезщетение за оставане без работа, станали неработоспособни в 2-месечния срок от прекратяване на трудовия договор или осигуряването и заварени във временна неработоспособност към 8.08.2000 г., паричните обезщетения за временна неработоспособност се изплащат в срока по чл. 42, ал. 2 от КЗОО преди изменението му.
На частните земеделски стопани, заварени във временна неработоспособност към 8.08.2000 г., които не са регистрирани като земеделски производители по Наредба № 3 за създаване и поддържане на регистъра на земеделските производители (ДВ, бр. 10 от 1999 г.), се изплащат парични обезщетения до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.
 
                                                                                                

      НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

Изх. № 26-00-477 от 21.11.2000 г. относно осигурителните вноски на съдружници, работещи по трудов договор
                                                                                                

            Ако съдружниците в търговските дружества имат сключени трудови договори с дружествата, те подлежат на осигуряване за всички осигурени социални рискове върху полученото трудово възнаграждение. В случай че съдружниците упражняват трудова дейност в търговските дружества извън работата по трудово правоотношение, те следва да се осигуряват и за своя сметка върху избран месечен доход, не по-малък от две минимални работни заплати, установени за страната.
Самоосигуряващите се лица, които работят и по трудови правоотношения и са осигурени за всички осигурени социални рискове, могат да се осигуряват върху избран осигурителен доход, по-малък от две минимални работни заплати, само при положение че сборът от трудовото възнаграждение и двете минимални работни заплати е по-голям от 10-кратния размер на минималната работна заплата. В този случай лицата внасят осигурителни вноски за своя сметка върху разликата от 10-кратния размер на минималната работна заплата и трудовото възнаграждение, върху което са внесени или се дължат осигурителни вноски.
Съдружниците, които работят по договор за управление и контрол в търговските дружества, се осигуряват за всички осигурени социални рискове съгласно чл. 4, ал. 1, т. 6 от Кодекса за задължително обществено осигуряване. Осигурителният доход, върху който се дължат осигурителни вноски, се определя от възнагражденията им след намаляването с нормативно признатите разходи съгласно чл. 22, ал. 1, т. 1 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ).
Съгласно чл. 19, ал. 2 от Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта (ДВ, бр. 120 от 1997 г.), в сила от от 1.01.1998 г., за лицата, изпълняващи само договор за управление или контрол на търговски дружества, осигуряването за безработица се осъществява само когато за това има решение на общите им събрания.
Здравноосигурителните вноски за тези лица се дължат на основание чл. 40, ал. 1, т. 3 от Закона за здравното осигуряване - за всеки месец върху облагаемия доход от предприятието или организацията, като се удържат от изплатеното възнаграждение на лицето.
 
                                                                                                

      НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ

Изх.№31-00-44 от 24.11.2000 г. относно осигурителните вноски на пенсионер - едноличен търговец
                                                                                                

            Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за задължително обществено осигуряване за периода от 1.01.2000 г. до 10.07.2000 г. лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, независимо че са пенсионери, задължително се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт.
С Решение № 5 от 29.06.2000 г. на Конституционния съд, в сила от 11.07.2000 г., са обявени за противоконституционни разпоредбите на чл. 4, ал. 3 КЗОО по отношение на работещите пенсионери, от което следва, че едноличните търговци - пенсионери, не подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт.
По друг начин стои въпросът със здравното осигуряване, тъй като решението на Конституционния съд не засяга Закона за здравното осигуряване. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване едноличните търговци следва да внасят здравноосигурителни вноски в размер на 6% върху доход, който не може да бъде по-малък от две минимални работни заплати за сраната. Ако получават и други доходи, то здравноосигурителни вноски се внасят върху сбора от осигурителните доходи по реда, предвиден за съответния вид доход, но общо върху не повече от 10-кратния размер на минималната работна заплата (МЗР), установен за страната - чл. 40, ал. 1, т. 7 от Закона за здравното осигуряване.