Становище на НАП 3_5597 от 26.11.2008г.
С цел установяване произхода на средствата и съпоставимостта на придобитите недвижими имоти за периода 2005 г. – 2007 г. на ФЛ е извършена проверка. В резултат на проверката лицето е представило като доказателства за част от произхода на средствата копие на РКО от 02.10.2007 г., издаден от „” ЕООД с предмет „авансово бъдещи дивиденти”. Установено е, че физическото лице е управител и едноличен собственик на капитала на дружеството, а РКО от 02.10.2007 г. е отразен в счетоводството на „” ЕООД със счетоводна статия Дебит сметка 498/7”Други дебитори на Кредит сметка 501 „Каса” със сумата 200000 лв. От дружеството ФЛ не е получавал дивиденти, както и доходи от трудови и извънтрудови правоотношения. В запитването са отразени дебитните обороти, кредитните обороти и салдата по сметка 107 „Сметка на собственика” за периода 2000 г. – 2007 г. на „” ЕООД. Посочено е също така, че дружеството е ревизирано по ЗКПО и ЗОДФЛ за периода от 01.01.1998 г. до 31.12.1998 г. и от 01.01.2003 г. до 31.12.2005 г. и по ЗДДС за периода от 01.01.1998 г. до 31.12.1998 г. и от 01.01.2003 г. до 31.07.2007 г.

Предвид изложеното поставяте следните въпроси:
Следва ли да се приеме като доказателство за произход на средствата предоставената от „” ЕООД сума в размер на 200000 лв. под формата на „авансово бъдещи дивиденти” на управителя и едноличен собственик на капитала ?
От коя година следва да се търси произхода на средствата, предоставени от лицето ФЛ на „” ЕООД предвид ревизираните периоди и давностния срок за съхранение на счетоводните документи в чл. 38, ал. 1 от ДОПК ? При липсата на съхранени документи следва ли да се третира произхода на средствата като недоказан ?

При така изложената фактическа обстановка по зададените въпроси изразяваме следното становище:
Понятието „дивидент” е определено в §1, т.5 от ДР на ЗДДФЛ и това е:
а) доход от акции;
б) доход от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции;
в) скрито разпределение на печалбата.
По отношение облагането на доходите от дивиденти, изплатени от местни юридически лица на местни физически лица са приложими разпоредбите на ЗДДФЛ. С окончателен данък, на основание чл.38, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ, се облагат облагаемите доходи от дивиденти и ликвидационни дялове в полза на местно физическо лице от източник в България.
Съгласно чл.38, ал.2 от ЗДДФЛ окончателният данък върху доходите от дивиденти се определя върху брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивидент.
Данъкът за доходите от дивиденти се удържа и внася от предприятието – платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ месеца, през който е взето решението за разпределяне на дивидент (чл.65, ал.2 от ЗДДФЛ).

Видно от изложеното, извършената от дружеството стопанска операция „авансово бъдещи дивиденти” не може да бъде приравнена на изплащане на дивидент. Същата следва да бъде разгледана в съответствие със счетоводния принцип „предимство на съдържанието пред формата”, заложен в чл. 4, ал. 2, т. 3 от Закона за счетоводството. Считаме, че в случая става въпрос за временно отпуснати от дружеството средства на управителя и едноличен собственик на капитала, а не за изплатени суми за дивидент. При това положение същите следва да бъдат третирани при „” ЕООД в аспекта на чл. 16, ал. 3 от ЗКПО, когато чрез привидна сделка се прикрива друга сделка, данъчното задължение се определя при условията на прикритата сделка.

За установяване реалността на предоставените средства от дружеството на физическото лице Н.М. е необходимо извършване на насрещна проверка на юридическото лице, при която да се прегледат неговите счетоводни документи и регистри, банкови документи, приходни и разходни касови ордери, както и справката за паричния поток към годишния финансов отчет. Ако се установи, че дружеството не е разполагало със средства за предоставяне на сумата в размер на 200000 лв., следва да се приеме, че същите не са предоставяни от „” ЕООД, съответно не са получавани от ФЛ. Датата на получаване или предаване на паричните средства е датата, посочена в съответния документ, удостоверяващ получаването или предаването на паричните средства, т.е. към тази дата следва да се търси произхода на средствата.

Във връзка с поставения въпрос от коя година следва да се търси произхода на средствата, предоставяни от лицето ФЛ на „” ЕООД е необходимо да имате предвид следното:
Съгласно чл. 109, ал. 1 от ДОПК не се образува производство по установяване на задължения за данъци, когато са изтекли 5 години от изтичане на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация.
Обхватът на проверката не е обвързан с този преклузивен срок, поради което проверки могат да се извършат и за периоди извън този срок, когато това е необходимо за установяване на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане. Това важи и за случаите когато следва да се установят факти и обстоятелства в хода на ревизията, попадащи извън обхвата на ревизията и съответно извън установения от чл. 109, ал. 1 преклузивен срок.

Съгласно чл. 38, ал. 1 от ДОПК счетоводната и търговската информация, както и всички други сведения и документи от значение за данъчното облагане и задължителните осигурителни вноски се съхраняват от задълженото лице по реда, установен в Закона за Националния архивен фонд в следните срокове:
1. ведомости за заплати – 50 години;
2. счетоводни регистри и финансови отчети – 10 години;
3. документи за данъчно-осигурителен контрол – 5 години след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение, с което са свързани;
4. всички останали носители – 5 години.
Видно от изложеното и съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗСч, документите за данъчен контрол се съхраняват до 5 г. след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение, с което са свързани. На основание чл. 171, ал.1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.

Документите, доказващи произхода на средствата следва да бъдат изискани по реда на ДОПК. При липсата на съхранени такива произходът на средствата следва да се счита за недоказан.
Напомняме, че на основание чл.5 от ДОПК органите по приходите са длъжни служебно да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за установяване на публичните вземания.
Настоящото писмо не представлява доказателство по смисъла на глава осма от ДОПК и цели единствено изразяването на становище по поставените въпроси.