Законът на счетоводството(ЗСч), не изисква определен модел на фактурата.Той я третира като счетоводен документ. В случая българското юридическо лице се явява съставител на документа, като съдържанието му може да се дефинира като реквизити.

Според ЗСч предприятията съставят първичните счетоводни документи на български език, като цифровите записи са с арабски цифри, а паричният измерител е левове. Когато първичните счетоводни документи удостоверяват сделки уговорени в чуждестранна валута с чуждестранни контрагенти, то тогава фактурите се съставят и на съответния чужд език в чуждестранна валута.

Когато в предприятието постъпват счетоводни документи, съставени на чужд език, съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗСч ръководството на предприятието се задължава да преведе на български език съдържанието на отразените в тях стопански операции.Изключение от горното правило са тези документи, представляващи данъчни документи по смисъла на чл. 112, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за данък върху добавената стойност(ЗДДС), като конкретно такива документи са фактурата и известието към фактурата.

Чл. 114, ал.1 от ЗДДС, регламентира задължителното съдържание на фактурите, което отчасти се покрива с това по ЗСч.

Известието към фактурата съдържа същите реквизити както фактурата, като са добавени номера и датата на фактурата, към която е издадено, както и основанието за издаването му. При увеличение на данъчната основа лицето издава дебитно известие, а при намаляване на данъчната основа и при разваляне на доставката – кредитно известие.