Съгласно §1, т.5 от ДР на ЗДДФЛ, дивидента се определя както като доход от акции, от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции, така и като скрито разпределение на печалбата.

§1, т.4 от ДР на ЗКПО, допълва данъчната дефиниция за дивидент със следното: „не е дивидент разпределението, което съгласно счетоводното законодателство е отчетено при разпределящото лице като разход, с изключение на случаите на скрито разпределение на печалбата.”

Според становище на НАП в понятието „дивидент” за тези цели, е вложен само смисъла по ЗДДФЛ – писмо № 3_5597/26.11.2008г. Следователно изискването по ЗКПО, че разпределението може да се извършва в полза на лице, произтичащо от неговия дял в капитала на друго лице, вследствие на което намалява собственият капитал на последното, е неприложимо за физическите лица. Балансовият собствен капитал на дружеството, представлява „Раздел А:Собствен капитал” от финансовите отчети на дружеството – междинни и годишни.

„Разпределението” на доходи(парични и непарични) произтичащи от дялови участия, за сметка на бъдещи печалби на дружеството, при изчерпани други възможности от собственият капитал на дружеството е рисковано, поради опасност от данъчно третиране на изплатените суми като скрито разпределение на печалбата.
Възможни са и рискови варианти, при които дивидент (облагаем с 5% данък) е допустимо да се разпределя само при наличие на неразпределена (натрупана) печалба, в абстахиране от останалите показатели обхващащи собствения капитал на дружеството.

НАП указва, че е при неприемливо авансовото изплащане на дивидент, стопанската операция по изплащането му следва да бъде разгледана в съответствие със счетоводния принцип за „предимство на съдържанието пред формата”, който е заложен в чл. 4, ал. 2, т. 3 от Закона за счетоводството. Сумите, според тях, следва да биват третирани в аспекта на чл. 16, ал. 3 от ЗКПО, т.е.когато чрез привидна сделка се прикрива друга сделка, данъчното задължение се определя при условията на прикритата сделка, като данъчното естество на стопанската операция не е дивидент, а временно(заем) отпуснати от дружеството средства на управителя и едноличен собственик на капитала.

При установяване извършване на скрито разпределение на печалба от данъчните органи, данъчно задълженото лице се наказва с имуществена санкция в размер 20 на сто от сумата, представляваща скрито разпределение на печалба. Обаче, когато данъчно задълженото лице, което е извършило скрито разпределение на печалба, посочи това обстоятелство в данъчната си декларация за съответната година, горепосочената санкция не се налага – чл.267, ал.2 от ЗКПО.