Труд

Целенасочената човешка дейност, насочена към изпълнение на дадена цел в комбинация със средства, знания и опит може да се характеризира като труд.
Трудът е функция на работната сила. Работният труд е работната сила изразходена от работника в рамките на работното време.

Работната сила е характерна за трудовите договори, където е от значение разходът на работна сила, т.е. човешка енергия, за разлика от т.нар.граждански договори, където е от значение постигнатият краен резултат, а не трудовата дейност довела до него.

Според чл.48 от Конституцията на Република България, гражданите имат право на труд, а държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право.
Държавата създава условия за осъществяване на правото на труд на лицата с физически и психически увреждания и никой не може да бъде заставян да извършва принудителен труд. Работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд.

Ефективност на труда. Нивото на полезност на труда за единица работно време се нарича ефективност на труда. Тя е изражение на това, доколко труда изразходван за единица работно време задоволява някаква потребност.

Конкретният труд, вложен за производството на единица стойност, може да се съпоставя с конктеретен труд който е използван за създаване на друга стойност, само ако има общоприета и еднаква за всички видове труд мярка за труда.

Количество на труда. За да се пресметне е нужно да се знае каква е неговата продължителност, както и интензивността му. Каква продължителност има труда може да се разбере когато се измери работното време.

Интензивност на труда. Тя се определя според изработеното, единица изработка или трудова норма. Един от подходите е да се търси съподчиненост между качеството на работната сила и качеството на труда, която има конкретно изражение чрез съпоставянето на квалификацията на работната сила, производителността на труда и интезивността на труда. Следователно повишаването на квалификацията на работната сила води до нарастване на производителността на труда и при запазване на предишния обем на работа до понижаване на интензивовността на труда. Това показва, че качеството на труда, което е детерминирано от повишаването на квалификацията на работната сила, при равни други условия води до повишаване на ефективността на труда, т.е. до нарастване на производителността, като квалификацията и производителността на труда се намират обратнопропорционално отношение спрямо интензивността. Следователно, интензивността на труда не е свойство на качеството и фактор за повишаване на ефективността на труда. Тя е мярката, която определя количеството труд, изразходвано от работника/служителя за единица време.

Качество на труда.

Факторите, които определят качеството на труда са:

• научно-технически;
• организационни;
• личностни.

Научно технически. Прилагането на нови технологични модели, повишаването на нивото на технологично усъвършенстване на работния процес в съчетание с квалифицирани кадри.

Организационнни. Прилагане на различни типове организация на труда, екипна, бригадна, цехова и друга организация на работната сила. Създаване на подходящи условия за рационално използване на суровини, материали, горива, енергия и човешки труд.

Личностни. Прилагане на подходяща квалификация, образователно равнище, индивидуални особености на ангажираните по трудов договор, спрямо работата която трябва да извършват. Отношение имат битовите, обществените, транспортните, културните и други условия, при които работникът задоволява едни или други свои потребности.

Работна заплата.

В идеален вариант парите трябва да бъдат достатъчно точен измерител на количеството и качеството на труда, който работещите дават и са въплътили в създаденото от тях и на количеството труд изразходван за производство на благата, които те получават за лично потребление. За да се вписват в някакъв разумен стойностен механизъм, парите трябва да имат висока степен на еквиваленост в стоково-паричните отношения. Измерени в парични единици, заплатите могат да се погасяват и в други разменни средства.

Чл.48, ал.5 от Конституцията на Република България, регламентира, че работниците и служителите имат право на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа.

Минималното трудово възнаграждение или наричано още минимална заплата се определя с постановление на Министерския съвет и е в сила за определена продължителност от време, обичайно една година.

Възнаграждението по трудов договор, би следвало да е точен измерител на престираната пред работодателя работна сила. Практически в малко случаи се получава така, поради неправилно измерване на работния труд, ниска степен на ефикасност на отделите за личен състав и трз и други фактори. Работната заплата представлява овъзмездяването на работника от работодателя, представляващо еквивалентното стойностно изражение на работния труд за определено време.

Кодексът на труда е дефинирал, че за възнаграждението по трудов договор е определящо времетраенето на работата или изработеното – чл.247, ал.1.

Допълнителната работна заплата или допълнителното трудово възнаграждение е често срещано при служителите, работещи по трудово правоотношение в държавната администрация. За придобит трудов стаж и професионален опит е най-прилаганото допълнително възнаграждение. Работникът или служителят, който извършва работа от разстояние е с право на всички допълнителни трудови възнаграждения, действащи в националното законодателство, във вътрешните правила за работната заплата както и в индивидуалния и/или в колективния трудов договор.