Читаво воденото счетоводство дава някои предимства на търговците(фирмите) съобразно Търговският закон.

Според закона, воденето на счетоводство от търговеца, означава отразяването на движението на имуществото на предприятието, което се регистрира в хронологичен ред.

Законът определя също така, че чрез инвентаризация в сроковете определени по Закона за счетоводството, търговецът е задължен да установява неговите наличности и да оценява елементите от актива и пасива фигуриращи в имуществото на предприятието му.
Чрез обобщаване на резултатите от търговската дейност, търговецът е задължен да отразява записванията в счетоводните книги и на инвентаризацията посредством изготвянето на годишен финансов отчет. При възникване на определени предпоставки е допустимо изготвянето и на счетоводни справки. В някои случаи, заверката на годишният отчет е задължително да се извърши от регистриран одитор. В други, клонът води търговски книги като самостоятелен търговец, но без съставянето на отделен баланс.

Представянето и отчитането на дейността на едноличните търговци, които не подлежат на задължителен независим финансов одит и на които размерът на нетните приходи от продажби за предходния отчетен период не надхвърля 50 000 лв.е допустимо да се да се извършва чрез водене на търговски книги, които имат специфика характерна за т.н. едностранно счетоводство.

Счетоводните регистри по Закона за счетоводството, са аналогични на търговските книги по смисъла на Търговският закон.

Доказателственият характер на читаво воденото счетоводство се изразява в това, че според чл.55, ал.1 от Търговския закон „редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки”.

Водените търговски книги, в нарушаване изискванията на Закона за счетоводството и Търговския закон, не могат да служат като доказателствено средство в полза на тези, които имат задължение да ги водят. Например едно несъответствие в счетоводното записване между началния баланс за годината и това в заключителния баланс по предходната година, може да компрометира счетоводството до такава степен, че то да няма доказателствена сила и да не е читаво.