По отношение транспортната дейност на предприятието, съществуват специфики при установяването на разходи на горива в зависимост от дейностите, за които се изразходват.
Документирането и счетоводното отчитане на разходите на горива в транспорта, следва да се извършва при спазване на изискаванията на Закона за счетоводството и приложимите от предприятието счетоводни стандарти.

Предпоставка за данъчното признаване на счетоводен разход е наличието на първичен документ по смисъла на Закона за счетоводството, чрез който стопанската операция е отразена вярно.При някои обстоятелства е допустимо изключение по отношение на част от съдържанието на документа за придобиване на горивото. Разбира се, при недоказано използване на разхода за гориво в дейността на предприятието, той е данъчно непризнат.Съществуват още редица второстепенни изисквания, участващи при определянето на разхода за гориво, като такъв с данъчно естество(данъчно признат).

При нарушение на нормативните изисквания, установено от данъчните органи, с отчетените счетоводни разходи се увеличава финансовият резултат на фирмата, преди неговото данъчно преобразуване, на основание разпоредбата на чл.26, т.1 и т.2 от ЗКПО, поради несвързани с дейността разходи и/или липса на документална обоснованост, визирана в чл.10 от същия закон.
Видовете разходи на горива, които могат да се обособят, са в зависимост от дейностите в транспортната фирма и това са разходи по занятие и разходи за управление.

Разходите по занятие произтичат от разходи на горива, от дейността по занятие, а дейността по занятие „означава дейност, като постоянна работа извършвана системно (3 или повече пъти за една година ) с цел извличане на печалба в свой частен интерес.” Цит. отговор на НАП във връзка с писмено запитване от12.12.2012 г.

Разходите за управление, представляват разходи на горива, участващи във формирането на разходи произтичащи от административната и управленската дейност на предприятието.
Начинът по който отделните видове разходи се разграничават, е чрез документирането на пробега, например чрез пътен лист, посредством който се формира съответният разход за гориво.
Когато с едно превозно средство се извършва едновременно дейност по занятие и управленска дейност, при определяне на данъчната основа за данъка върху разходите, свързани с поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства, се прилага разпоредбата на чл.215, ал.2 от ЗКПО, според която разходите се изчисляват на база месечното съотношение на пробега формиращ всяки вид разход на гориво.

Разходите на гориво(както и другите произтичащи от експлоатация на собствени превозни средства на предприятието) когато посредством тях се осъществява управленска дейност, подлежат на облагане с данък върху разходите по ЗКПО. Данъчната ставка на данъка върху разходите е 10 на сто. Данъкът върху разходите се декларира с годишната данъчна декларация, подавана от данъчно задълженото лице и се внася в срок до 31 март, в годината следваща неговото начисляване.