Гражданският договор е подчинен на разпоредбите на Закона за задълженията и договорите(ЗЗД), за разлика от трудовите договори за които важат разпоредбите на Кодекса на труда(KТ).

Договорите сключвани съобразно ЗЗД се категоризират като извънтрудови, а тези по КТ – като трудови.

Правилото е, че само по трудови договори възниква трудов стаж и то е подкрепено със съответните нормативни текстове.Изключение са някои случаи, при които времето без трудово правоотношение се признава за трудов стаж,съгласно чл.354 от КТ. Съществува специфичен момент, за времето до признаване на трудовото правоотношение за недействително при работа в страната или в друга държава – членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария – чл.353 от КТ.

Придобиването на трудов стаж за работа по трудов договор, се регламентира съобразно условията на чл. 351, ал. 1-2 от КТ, съгласно който трудов стаж по смисъла на този кодекс е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в този кодекс, или в друг закон, както и времето, през което лицето е работило като държавен служител. Когато се ползва неплатен отпуск до 30 работни дни за една календарна година от лицето с трудов договор,времето на този отпуск се признава за трудов стаж.

Трудов стаж е и времето, през което е изпълнявана държавна служба или работа по трудово правоотношение според законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, както и времето на заемане на длъжност в институция на Европейския съюз, удостоверено с акт за възникване и за прекратяване на правоотношението.