Фактурите са част от документите, които са необходими за извършване на данъчно-осигурителен контрол от страна на органите на НАП, тъй като те са документи, без които не би било възможно извършването на проверка и/или ревизия на предприятието.

По стария Закон за счетоводството(ЗСч), документите за данъчен контрол имаха 5 годишен срок за съхранение, който започва да тече на следващия ден, считано  от деня когато изтича давностния срок за погасяване на публичното задължение, удостоверявано чрез тях.

Според действащият ЗСч, счетоводната информация се съхранява в предприятието,в частни или държавни архиви по реда на Закона за Националния архивен фонд на хартиен и/или на технически носител.

През 2016 г. са в сила някои промени в ЗСч, касаещи сроковете за съхранението на счетоводна информация. Една от тях обхваща документите за данъчен контрол.

Понастоящем, изискването по ЗСч е, документите за данъчен контрол, включително счетоводните регистри и финансовите отчети на предприятието, да се съхраняват на хартиен и/или на технически носител  за 10 годишен срок, който започва да тече от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят.

По този начин срокът за съхранение е уеднаквен в някои отношения,  до времетраенето на т.нар. максимален срок на давност по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), който е 10 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение.

Когато максималният давностен срок по ДОПК изтече, тогава се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в тези случаи, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника.

На унищожаване подлежат всички носители на счетоводна информация (хартиени или технически), за които срокът за съхранение по ЗСч е изтекъл и които не подлежат на предаване в Националния архивен фонд или в Националния осигурителен институт.