Погасителната давност обхваща период от време, с изтичането на който за един носител на вземане се преустановява принудителното осъществяване спрямо вземането от неговия длъжник.
Основата за нормативно уреждане на погасителната давност се съдържа в разпоредбите на Закона за задълженията и договорите(ЗЗД), които се отнасят за частните вземания. Чрез този закон е възможно да се дадат отговори на следните често срещани въпроси:

1. Какво се погасява с изтичане на петгодишна давност? Това са всички вземания, за които Законът за задълженията и договорите не предвижда друг срок. Този петгодишен срок се нарича общ.

2. Какво се погасява с изтичане на тригодишна давност? Това са вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност; вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор и вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Този тригодишен срок се нарича специален.

3. Откога започва да тече давността? Срокът на давност започва да тече от този ден, когато вземането става изискуемо. Ако има уговорка, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от този ден, в който задължението е възникнало. За вземания от непозволено увреждане тази давност започва да тече от откриването на дееца. При искове за неустойка за забава давностният срок започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойката.

4. Кога не тече давност? Това се случва, когато оправомощеното лице не е в състояние да търси принудително осъществяване на своето право и обхваща следните случаи:
- между деца и родители, докато последните упражняват родителски права;
- между намиращи се под настойничество или попечителство и техните настойници или попечители, докато трае настойничеството или попечителството;
- между съпрузи;
- за вземанията на лица, чието имущество по закон или по разпореждане на съда е под управление, срещу управителя, докато трае управлението;
- за вземанията за обезщетение на юридически лица срещу техните управители, докато последните са на служба;
- за вземанията на ненавършили пълнолетие и на поставени под запрещение лица за времето, през което нямат назначен законен представител или попечител, и 6 месеца след назначаването на такъв или след прекратяването на недееспособността;
- докато трае съдебният процес относно вземането.
При положение, че давностният срок изтича по време, когато кредиторът или длъжникът са военно мобилизирани, искът може да бъде предявен до изтичане на 6 месеца от тяхното демобилизиране.

5. Кога давността се прекъсва? Прекъсването се базира на юридически факти, заличаващи изтеклата до настъпването им давност. От момента на прекъсване, започва да тече нов давностен срок. Случва се когато:
- длъжника е признал вземането;
- с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната;
- с предприемане на действия за принудително изпълнение.
Ако правото е установено със съдебно решение, срокът за новата давност е винаги пет години. При частично предявено вземане, давността се спира или прекъсва само за предявената част.

6. Има ли право длъжникът да си иска обратно платеното, след изтичането на давността? Не. Ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла.

Освен общите и специалните срокове, съществуват и особени давностни срокове, например при случаи на унищожаем договор, който е сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия. Тогава правото да се иска унищожение се погасява в едногодишен срок от сключването на договора.

Данъчно-осигурително процесуалния кодекс (ДОПК) също разглежда погасителната давност, но по отношение на вземания които са публични.

Аналогичен по време на общия срок по ЗЗД, е общия срок по ДОПК, който е регламентиран по следния начин: „публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.”

Основополагащ правен принцип съгласно чл.120 от ЗЗД е, че давността не се прилага служебно. Обаче, при служебното отписване по, чл.171, ал.2 от ДОПК, в сила от 13.08.2019 г., с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, изпълнението е спряно по искане на длъжника или е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа от кодекса.

8. Какво представлява спирането и прекъсването на давността според ДОПК?
8.1. Спиране на давност. Тя спира когато:
- е започнало производство по установяване на публичното вземане – до издаването на акта, но за не повече от една година;
- изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно – за срока на спирането;
- е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането – за срока на разсрочването или отсрочването;
- актът, с който е определено задължението, се обжалва;
- с налагането на обезпечителни мерки;
- е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение.

8.2. Прекъсване на давност. Тя прекъсва, когато се издава акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение, а ако актът за установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната.