Поради своето жизнено необходимо значение, селското стопанство е отрасъл на който е нужно да се обръща съществено внимание. Освен като хранителен източник, то създава суровини за индустриални процеси, формиращи разнообразна промишлена продукция. Счетоводните услуги в тази сфера изискват редица пресмятания от обслужващия счетоводител, докато се получи вярно и честно отразяване на имущественото положение.

Ако приемем най-общо, че селското стопанство е отрасъл, то може да се раздели на два подотрасла:

• Растениевъдство е подотрасъл, който извършва селскостопанска дейност състояща се сеене, отглеждане и добив на продукция с растително съдържимо.

• Животновъдството е подотрасъл, който извършва животновъдна дейност, състояща се от развъждане и отглеждане на животни.

За да се стандартизират изискванията в счетоводството е обособен счетоводен стандарт №41 наричан СС 41. Може да се срещне наименован като Национален счетоводен стандарт №41, заради разграничаване от Международен счетоводен стандарт №41 „Земеделие”.

Дефинирана по СС 41, селскостопанска дейност е тази дейност, чрез която се управляват биологичните активи и тяхната биологична трансформация в селскостопанска продукция с цел те да бъдат продадени, преработени или използвани в тази дейност. Съотнесени към счетоводните изисквания, растениевъдството и животновъдството имат специфично третиране, спрямо другите обекти на счетоводството.

Селскостопанската дейност, нормирана по националния счетоводен стандарт, разграничава два основни актива, които могат да се разглеждат както от растениевъдна, така и от животновъдна гледна точка:

• Биологични активи – обобщена група от селскостопански ресурси състояща се от всички растителни и животински видове, които притежава предприятието и чрез собствеността му върху тях се цели постигане на икономическа изгода. Счетоводното оценяване на биологичните активи се извършва при първоначалното им признаване и в края на всеки отчетен период по справедлива стойност, която се намалява с предварително начислените разходи при продажба, с изключение на тези случаи, при които не може да бъде надеждно оценена справедливата стойност на актива.

• Селскостопанска продукция – полезен продукт, който е първоначално придобит от биологичните активи собственост на предприятието и може да се индивидуализира отделно от биологичния актив в момента на неговото отделяне. Счетоводното оценяване на селскостопанската продукция, която е придобита от биологични активи притежавани от предприятието, се извършва при първоначалното признаване по справедлива стойност, намалена с предварително начислени разходи при продажба. Счетоводното оценяване на селскостопанската продукция след първоначалното и признаване , както и в края на отчетния период се извършва съгласно разпоредбите на СС 2 – Стоково-материални запаси.

Най-съществената деятелност на селскостопанското предприятие, се изразява чрез биологична трансформация на активите. Определена по националните счетоводни стандарти, тя представлява процес, който включва растеж, стареене, продуктивност и размножаване, предизвикващи качествени и количествени промени в животните и растенията и създаване на нови активи под формата на селскостопанска продукция или други биологични активи от същото потомство.

Съобразено със счетоводните стандарти, счетоводството на селското стопанство е нелеко занимание, предвид значителния времеви ресурс изразходван в повече, отколкото в други типове счетоводства определяни от счетоводни процеси различни от тези при селскостопанската дейност.