Касов апарат и патентен данък от автомонтьора? Задължен ли е автомонтьора да издава фискален бон (системен бон) отчитан чрез фискално устройство при някои плащания и подлежи ли на облагане с патентен данък при извършване на дейност?

1. Автомонтьор и издаване на касова бележка

Автомонтьорските услуги включват и автосервизните услуги, макар че някои нормативни документи ги разглеждат като различни услуги. По същество те са услуги свързани с авторемонтни, автотенекеджийски, автобояджийски и други услуги по техническото обслужване и ремонта на моторни превозни средства, както коректно са дефинирани и групирани по Закона за местни данъци и такси (ЗМДТ).

Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите чрез фискални устройства, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. (последно изменено заглавие ДВ, бр. 80 от 2018 г.) определя изискванията за издаване или неиздаване на касова бележка при настъпил определен момент, произтичащ от получено плащане.

Лицата, за които няма задължение за регистрация на продажбите, т.е. плащанията по тях чрез ФУ/ИАСУТД (касов апарат или стандартизирано подобно на него устройство, включително управляван чрез софтуер за управление на продажбите в търговския обект“ (СУПТО)) са посочени в чл.4 от горепосочената наредба.

В т.7 от разпоредбата е посочено, че такова задължение не настъпва за упражняване на занаят по смисъла на Закона за занаятите, с изключение на автомонтьорство и автосервизни услуги и при условие че лицата са занаятчии – пенсионери по инвалидност или за изслужено време и старост, които извършват услугите с личен труд и не са търговци по смисъла на Търговския закон. Следователно, дори да са занаятчийски услуги, само по силата на горепосочената т. 7 на чл. 4 от наредбата, автомонтьорските и автосервизните услуги винаги е следвало да бъдат регистрирани и отчитани чрез фискално устройство. Обаче, т.8 от чл.4 на наредбата гласи, че задължението не настъпва при „дейност на лица, упражняващи свободна професия”. Това обстоятелство, може да е в полза на автомонтьора, като сериозен довод за неиздаване на касова бележка, но при регистрация на тази му дейност със стриктно съблюдаване на всички нормативни изисквания.

След последните изменения на Закона за занаятите, обнародвани в «Държавен вестник», брой 28 от 05.04.2011 г., автомонтьорската и други дейности не попадат в обхвата на списъка на занаятите съгласно Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2, т. 1 от същия закон. С изменението на Закона за занаятите по никакъв начин не се променят характерните особености на автомонтьорската дейност. Това обстоятелство, според някои, автоматично причисли дейностите свързани с автомонтьорство и автосервизни услуги всред тия извършвани от свободните професии, което не е съвсем правилно.

Чрез указание изх. № М-24-33-66 от 08.05.2012 год. НАП е изтъкнала следните аргументи разграничаващи дейностите на автомонтьора от тия, на лицата упражняващи свободна професия: „абстрахирайки се от обстоятелството, че се извършва по независим начин, автомонтьорската дейност по своето естество е материална дейност, което я прави несъвместима с естеството на дейностите на лицата, които, съгласно нормативната уредба, са „лица, упражняващи свободна професия”.

Нормативната обосновка (уредба) по цитата от указанието е следната: съгласно § 1 от ДР на наредбата „лица, упражняващи свободна професия“ са тези по смисъла на § 1, т. 29 от допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), в която е написано: „лица, упражняващи свободна професия“ са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:
а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;
б) не са регистрирани като еднолични търговци;
в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.

Според разбиранията на Евристика ЕООД, свободната професия означава упражняването на определен вид професионална дейност, чиято носител е лицето, която я упражнява. В ЗДДФЛ са изброени лица които упражняват свободна професия, но са посочени и „други физически лица”, които имат белезите посочени в горецитиранана разпоредба.

Относно материалната дейност, няма легална дефиниция, на която може да се разчита. Всяка дейност в услугите не може да се осъществява без експлоатацията на материално имущество, но от каква степен натам услугата става материална не е известно. Покупко-продажбите на материални активи по занятие, недвусмислено са такава дейност поради изцяло вещественият и характер.
Автомонтьорството и автосервизни услуги биха се причислили към материалната дейност, ако произвеждаха нов продукт, но те нямат такава характеристика. Както е известно, при автомобилите са забранени конструктивни изменения различни от фабричните, а ако има такива то те подлежат на специална регистрация след техно тест.

Задължението за вписването в Регистър БУЛСТАТ е на лицата посочени в чл. 3, ал. 1 от Закона за регистър БУЛСТАТ (ЗРБ).

Според НАП, регистрацията на свободна професия в Регистър БУЛСТАТ „се извършва на формално основание чрез представяне на документите, специфични за конкретната категория лица.”

Заключението на НАП е следното: „Доколкото в конкретния случай предметът, съответно обемът на дейността на лицето изискват неговите дела да се водят по търговски начин, то за целите на данъчното облагане има качеството на търговец, независимо от обстоятелството, че не е регистрирано по Търговския закон. Ето защо, на основание чл. 3, ал. 1 от Наредбата, за лицето, предоставящи автомонтьорски услуги, е налице задължение за ползване на фискално устройство с изградена дистанционна връзка с НАП.”

Евристика ЕООД е на мнение, че при кумулативно изпълнение на условията визирани в § 1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ и прецизна регистрация в Регистър Булстат (след недвусмислено установени предпоставки за професионална дейност, на база представена документация) за всяко лице упражняващо свободна професия няма задължение за регистрация на продажбите, т.е. плащанията по тях чрез ФУ/ИАСУТД и издаването фискален бон (системен бон) отчитан чрез фискално устройство, на основание чл.7, т.8 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г.за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите чрез фискални устройства, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

Сравнени със стоматологичните услуги, автомонтьорството и автосервизните услуги имат сходен начин на техническо изпълнение – извършва се ремонт, подмяна, реконструкция и т.н. на материален актив за да изпълнява своето функционално предназначение, той самия, или в съвкупност с други активи във всеобщ механизъм.
Предвид друго указание на НАП, с изх. № 37-00-64 от 11.05.2009 год. са разграничени случаите в които един стоматолог е задължен или не, да издаде касова бележка. Единият е когато е в качество на търговец по търговския закон, а другият – като свободна професия.

2. Облагане с патентен данък на автомонтьор свободна професия

Предвид чл. 61з, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), физическо лице, включително едноличен търговец, което извършва дейности, посочени в приложение № 4 (патентни дейности), се облага с годишен патентен данък за доходите от тези дейности, при условие че:
- оборотът на лицето за предходната година не превишава 50 000 лв., и
- лицето не е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност, с изключение на регистрация за вътреобщностно придобиване по чл. 99 и чл. 100, ал. 2 от същия закон.

В т. 17 от Приложение № 4 към глава втора, раздел VI от ЗМДТ, са посочени авторемонтни, автотенекеджийски, автобояджийски и други услуги по техническото обслужване и ремонта на моторни превозни средства. Тези услуги подлежат на облагане с патентен данък. Данъкът за тези патентни дейности се определя от адреса на обекта и варира от 280 до 1900 лв. Следователно, при изпълнение на горецитираните норми по ЗМДТ, автомонтьора подлежи на облагане с патентен данък, за времето през което извършва дейност.